Здравей, би ли представила себе си и семейството си. 

Казвам се Силвия. С мъжа ми отглеждаме две породени момчета, сестра им и кокерката Кори. Ние сме едно многодетно семейство от гр. София, което много обича да твори.

Разкажи ни за запознанството със съпруга ти, как се влюбихте, кои са качествата един в друг, които ви привлякоха и как разбрахте, че сте сродни души? 

Със съпруга ми се запознахме в шоурума на луксозни автомобили в Абу Даби, в който и двамата работихме по това време. Аз бях маркетинг мениджър, а той работеше в логистиката. В началото бяхме много добри приятели, а след като реших да търся ново предизвикателство в пустията и освободих фирмения апартамент, той обикаляше с мен да търся ново място и местеше, сглобяваше/разглобяваше мебелите ми. Мястото, което едвам намерих в Абу Даби (да се намери жилище или стая под наем там беше голямо предизвикателство) - една малка стая в апартамент с няколко араби, без прозорец и с ужасна изолация. Но за сметка на това с космическа цена (по бегли спомени около 2,500 лв. на месец с 6 месеца задължително капаро), както е всичко в това емирство. 

Тъкмо беше сглобил всички мебели, седнахме на синия ми диван и на мига осъзнахме, че няма как да остана там, защото без прозорец започнах да получавам клаустрофобия и паник атаки. Тогава той ме покани да живея временно при него, докато не си намеря нова работа и жилище, разбира се като приятели. Не прекарах и ден в онази тъмна малка и ужасна стая. Оставих всичките си мебели в нея и се пренесох да живеем заедно в един краен квартал на Абу Даби. От тогава до сега, вече може би 16 години, все още живеем заедно.

Местили сме се много пъти, започвали сме различни длъжности в различни градове и държави. Имала съм възможност да си наема и сама жилище и то в много хубав квартал на Дубай. Но приятелството се промени на любов още в първите месеци живот заедно. Любопитното е, че при нас нещата се развиха обратно. Нямахме нито една романтична среща преди да заживеем заедно. Започнахме да живеем заедно, лека-полека се влюбихме и романтиката започна след това. Може би ме привлече с това, че беше до мен в този труден период.

От началото на връзката ли желаехте и си мечтаехте за семейство с много дечица?  

Аз винаги съм искала три деца, но не сме го обсъждали никога, докато не се родиха двамата ни сина и осъзнахме, че семейството ни няма да пълно, ако нямаме и още едно дете, като много искахме то да е момиче.

Намирате ли време един за друг и каква е тайната ви за да поддържате и засилвате любовта помежду си? 

На този етап се радваме, ако намираме време за себе си. Мисля, че преди да намерим време за другите, включително и половинката, трябва да намерим време за себе си. Иначе време един за друг се опитваме да намираме вечер, след като сме свършили с домакинската работа. Не винаги се получава. Или ако децата са при бабите, тогава излизаме на разходка из центъра сами. В момента не пътуваме без децата.Предпочитаме да изследваме нови места само заедно с тях. 

Многодетните родители на малки деца, а не само те, които редовно всяка седмица намират време за вечери навън, кино, др. имат стабилна ежедневна помощ с отглеждането на децата, баби, гледачки или над средните за страната семейни доходи, др. В едно многодетно семейство, особено ако има малки деца, напълно нормално е почти да няма време един за друг. Това важи не само за многодетните, но при нас е някак по-изразено. И не е въпрос само на организация, а и на възможност за помощ, финанси, т.н. И вместо да се потискаме, като се сравняваме с нереални образи надничащи от социалните медии, които далеч не показват армията от домашна помощ вкъщи, да се радваме и на малките мигове щастие заедно. 

Често в целия хаос около нас е истинската магия, но ние не я забелязваме, вторачени в напудрени перфектни „инфлуенсърски“ образи онлайн, които ни съветват да пътуваме сами с половинката до някое екзотично място, за да поддържаме любовта жива. Обаче реалността е, че при едно средно статистическо многодетно семейство, това въобще не е възможно, защото доходите се разпределят приоритетно за сметки, храна, децата и бюджетът за „само ние двамата“ е мираж. Това е истината за по-голямата част от многодетните семейства у нас. И тогава трябва да сме много креативни, за да запазим любовта си, без тези освежаващи връзката пътувания, вечери навън и пространство само за нас. Не се заблужавайте или натъжавайте от гръмките (или тихите) призиви, от позирани снимки на останалите 2%. Обичайте живота си такъв, какъвто е. Щастието може и без екзотика, лукс и грим. Ако обичате партньора си истински, ще го обичате и без екскурзии до Малдивите и Дубай. Ако не го обичате, и екскурзията до Малдивите и Дубай няма да помогне на връзката ви. 

Според теб какво прави една двойка добри родители и кои според теб са правилните динамики за едно щастливо голямо семейство? 

 Нямам някаква формула и не мога да давам съвети за добро родителство. Но ако често се питаме – ние добри родители ли сме, това озачава, че сме. Аз се питам това по няколко пъти на ден. При нас, както споменах, щастието е в малките ежедневни перли, сред океана на хаоса, в който живеем всеки ден. В усмивките, песните им, в свиренето на класическа китара, в творенето – почти всички вкъщи творим нещо, творим и заедно. В пътуването заедно сред природата у нас. Творчеството ни помага да се върнем към щастието в трудни моменти. За да има щастие, няма как да няма и такива моменти. Не е реално да мислим, че може да сме щастливи през цялото време, това просто не е възможно. Аз живея с постоянна невропатна болка и това е голямо изпитание не само за мен, а аз цялото ни семейство. Когато творя или играя с децата, болката се притъпява. 

Разкажи ни с какво се занимаваш и как превърна това което обичаш в успешен бизнес?  

Първият ми собствен бизнес започнах през 2010 г., когато напуснах компанията Mercedes-Benz в Дубай, за да започна мое собствено фотографско студио от моята страст – фотографията. Сега оценявам това, като изключително смела стъпка, особено като се има предвид дългите години (около 9), които ми отне да достигна до позицията в Дубай, предизвикателствата, които преодолях по пътя си и примамливите придобивки в космополитния град, които тя предлагаше. Но и за миг не съжалявам за решението, което взех тогава, защото то ме доведе до това, което съм днес - многодетна майка.  

От тогава до сега съм развивала различни собствени брандове. А за последните 8 години с Her Startup съм помогнала в развитието на хиляди стартиращи бранда у нас – с популяризация, обучения, лични консултации, с безплатните ни статии.  

Какво правя днес?

Помагам на изморени и стресирани майки, както и такива в бърнаут или живеещи в болка, да се обичат, да се грижат повече за себе си и да намерят своя вътрешния баланс и призвание. Да са щастливи. Да намерят своето кариерно развитие и промяна, което им помага да поддържат баланса си работа-личен живот с малки деца – независимо дали в компания или като собствен бизнес. Също, обожавам да работя с ръцете си и да снимам. Може да ме намерите тук:

https://herstartup.today/

https://1004stories.eu/

както и в популярната група "Mom-friendly компании в България", която създадох преди 8 години:

www.facebook.com/groups/momfriendlyBG/

Ако сте в LinkedIn, може да се свържете с мен тук:

www.linkedin.com/in/sylviatrifonova/

Как си разпределяте времето между работа, училище, семейни ангажименти и развлечения и почивка?  

Накратко, аз съм организаторът, мъжът ми е по логистиката – когато не е на работа в офиса. Почивката е основно през лятото. Но и всеки ден намираме време за игри с децата, дори и да е за кратко.

Работя от вкъщи, като съм си разпределила работата според нивото на шум вкъщи в различните часове на деня и съответно нужната ми концентрация. Винаги съм била организирана, но с три или повече деца е нужна една съвсем различна организация. Съпругът ми работи в офис, като през деня аз отговорям за цялата организацията на децата. 

По-дългата почивка на децата е основно през лятото, разбира се, а нашата – по време на семейната ваканция също през лятото – 1-2 седмици. 

Кои са трите главни съвета, с които би вдъхновила млади семейства?  

1. Създайте своето щастие, без да се сравнявате с перфектните образи на „семейно щастие“ показвани от инфлуенсъри онлайн. Помнете, че зад всяка тяхна снимка стоят часове подготовка и тя показва само един миг от тяхното ежедневие. И съвсем не е техния реален живот. 

2. Семейното щастието не е даденост. За него трябва да се борим ежедневно. Но добре е да помним, че няма как да имаме щастие, без нещастие. И понякога да сме нещастни, уморени, изнервени е напълно ок. Въпросът е да не се отказваме един от друг и в подобни моменти. Няма по-добър филтър за това, че някой е за теб, от преодоляването на наистина голямо предизвикателство заедно. 

3. Очаквайте светът ви да се промени след децата. Кариерата ви да се промени след децата. Вие да се промените след децата. Отношенията ви като двойка да преминават през по-големи предизвикателства след децата. Пътуванията ви да се променят след децата. Отговорностите ви да се увеличат след децата. Грижата ви за себе си да се промени след децата. Моят съвет е да на първо място да обърнете внимание на нея – грижата за себе си. Защото, като майки, почти винаги я оставяме на последно място. А ако майката не е щастлива, това ще се отрази на цялото семейство.