Здравей, би ли представила себе си и семейството си. 

Ние сме семейство Цветкови. Видка , Антон и нашите три деца Владислав(8г), Адриан(4г) и Калина (3г)

Разкажи ни за запознанството със съпруга ти, как се влюбихте, кои са качествата един в друг, които ви привлякоха и как разбрахте, че сте сродни души? 

Със съпруга ми се запознахме на първия ми ден в София, Студентски град. Запознанството ни беше предрешено от съдбата, аз бях отишла да се видя с единствения човек, когото познавах в София, Антон дойде да види съквартиранта му. Така аз на 19г, той на 20г, се впуснахме в едно приключение , което продължава 21 години вече и тепърва предстои.

От тогава сме неразделни, изградихме се като личности, характери и хора заедно. Доста сме различни, като темперамент, но имаме сходни ценности и разбирания за живота и това ни сплотява още повече.

От началото на връзката ли желаехте и си мечтаехте за семейство с много дечица?  

В началото на връзката ни никога не сме правили планове за семейство, дори ни отне точно 10 г за да си кажем Да официално. Сватбата ни беше на деня на нашето запознанство 21.09 (така се налага да помним само една дата). Въпросът с децата беше труден, тъй като точно преди сватбата имах един спонтанен аборт , но определено знаехме че искаме поне две деца. Аз имам голямо семейство и това в голяма степен ми е повлияло . След първата бременност с Влади , минаха 3 години преди да успея да забременея пак, а третата бременност беше изключително изненадваща 6 месеца след като родих Ади. Знаехме, че ще ни е много трудно без помощ от баби (имаме само една налична на доста голямо разстояние от София), но дори и за миг не сме помисляли да се откажем. Аз съм трето дете и то с разлика 11г и 14 г с брат ми и сестра ми, но родителите ми са се справили. Значи и ние можем.

Намирате ли време един за друг и каква е тайната ви за да поддържате и засилвате любовта помежду си? 

Все по трудно, но с правилната организация , всичко е възможно. Много обичаме да пътуваме дори и с децата и това ни спасява. Малки бягства , които ни зареждат. Успяваме да си откраднем от време на време някой друг ден , когато да ги оставим на баба им и тогава пътуваме сами.

Според теб какво прави една двойка добри родители и кои според теб са правилните динамики за едно щастливо голямо семейство? 

 Не мога да определя някой като добър или лош родител. Имаме добри и лоши моменти, но това е част от живота. Понякога напрежението от работа се пренася в къщи, понякога натоварената програма води до изнемогване. Важното е обаче да не забравяме малките неща , всичко е преходно , но усмивките, безусловната любов, с която може да те дарят децата са безценни. Важното е да има правила, време за всяко от децата, добра организация и да не се вторачваш във второстепенните неща - да, къщата може да е разхвърляна, но пък си си изпил кафето и си в настроение.

Разкажи ни с какво се занимаваш?  

И двамата с мъжа ми работим в динамична среда. Аз съм в банковия сектор в сферата на корпоративното финансиране ,той е проектант. Имаме фиксирано работно време в офис, което прави логистиката на децата още по-предизвикателна, но да благодарим на работодателите ни, че подхождат с разбиране.

Как си разпределяте времето между работа, училище, семейни ангажименти и развлечения и почивка?  

Както се шегуваме ние сме лични шофьори на децата си. В днешното забързано ежедневие и това, че искаме да дадем на децата си възможно най-доброто от всичко в образование, спорт , развлечения , се превръща в големия бич на съвременните семейства. За това се опитваме да наблегнем на добрата организация . Всички допълнителни дейности на ученика са ограничени в училището , уикендите време за семейството и от време на време допълнителни забавления -плуване , футбол. Правя в главата си горе долу седмично меню, основен пазар в събота. Вечеряме рано, за да имаме време след вечеря за други задачи или забавления . Единият ги води сутрин, другият отива рано на работа за да си тръгне рано и да ги прибере. Звучи сложно, но се свиква.

Кои са трите главни съвета, с които би вдъхновила млади семейства?  

На първо място да не чакат правилния момент за деца, такъв никога няма да дойде в смисъла, който си го представяте. Ясно е , че децата променят изцяло живота ви, да може и да не ви остане време за много други неща, но да ви кажа има живот и след децата, не е толкова страшно.

Второ обичайте ги тези деца, те никога няма да си спомнят че не са имали най-марковите дрехи или най-новите играчки, ще си спомнят как сте ги прегръщали, когато ги е боляло, как вие сте били тяхното сигурно място.

Не пренебрегвайте своите нужди, да си родител не е лесно, но ако влезеш в ролята на всичко само за децата на всяка цена, рискуваш да загърбиш себе си и това да доведе да си непълноценен , изнервен, стресиран. Крадете си лично време с партньора, за да запазите пламъка, това ще ви направи още по-добри.